И скитам
По улиците на живота скитам
и търся теб отново да открия
като забравен, неочакван ритъм,
събудил във душата ми магия.
Докосване и после те изгубих,
и лутам се сред призрачните хора
на делничната, сивата умора...
Дали във призрак някога се влюбих?
Къде си и дали все пак те има?
Илюзия, една случайна среща...
Защо ми е така необходима
надеждата, че ще се случи нещо
като в сълзлив латино сериал?
И скитам, а в очите ми - печал.
© Тет All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
