19 февр. 2010 г., 10:54

И скитам

848 0 0

И скитам

 

По улиците на живота скитам
и търся теб отново да открия
като забравен, неочакван ритъм,
събудил във душата ми магия.

Докосване и после те изгубих,
и лутам се сред призрачните хора
на делничната, сивата умора...
Дали във призрак някога се влюбих?

Къде си и дали все пак те има?
Илюзия, една случайна среща...
Защо ми е така необходима
надеждата, че ще се случи нещо
като в сълзлив латино сериал?
И скитам, а в очите ми - печал.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...