И след година...
Всеки ден,когато вляза в клас,
поглеждам към последния чин,
за да видя едно лице,
да потърся едно усмивка
и да усетя погледа на един човек.
Той не търси моите очи,
не се надява аз да се усмихна,
но без него тъжно е клас,
без него няма смисъл моя ден.
И така минават дните,
изнизват се един след друг.
И ето...след година,
аз отново търся същите очи,
отново чакам той да се усмихне,
отново търся същото лице,
за да осмисли празния ми ден!
поглеждам към последния чин,
за да видя едно лице,
да потърся едно усмивка
и да усетя погледа на един човек.
Той не търси моите очи,
не се надява аз да се усмихна,
но без него тъжно е клас,
без него няма смисъл моя ден.
И така минават дните,
изнизват се един след друг.
И ето...след година,
аз отново търся същите очи,
отново чакам той да се усмихне,
отново търся същото лице,
за да осмисли празния ми ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
