26.02.2013 г., 10:53

И след сто живота

1.8K 2 27

                                                                          На жената, която каза тия дни "цял 
                                                               живот съм била щастливо влюбена в един човек,
                                                                      и въпреки перипетиите любовта ни оцеля"

                                                                                      Тя ще се познае :)

 

 

Колко пролети с теб преживяхме,
колко зими и колко лета...
Беше трудно, на две си деляхме
залък сух и надежда една -


някой ден да си имаме всичко,
стряха наша си, дом и деца.
Колко пъти играхме на жмичка
със проклетата хитра съдба...


Всяка трудност посрещахме двама,
аз и ти, ти и аз, все така...
Знам, не може в живота без драма,
но вървяхме ръка за ръка.


Днес, когато назад се обърна,
всеки спомен е камък, белее.
Сто живота да имам, ще върна
всичко свое, да бъда пак с тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
    Надеждата и любовта, винаги трябва да жиеят, въпреки хитрата - съдба!
    Радвам се на твоя талант!
  • Благодаря ти, Септ
    И на всички спрели се тук!
  • Е, това е направо чудесно! И е любов! Браво
  • Такава е истинската любов...
    Хубаво!
  • Ехейй, колко много гостенчета са ми дошли снощи
    Раче, Али, Вальо, Меги ( разби ме с тоз търтей ), Ивон, Ели, Димитри, Светле, Роси, Сиси, благодаря ви!
    При мен днес има някакъв странен снего - дъждовалеж, но на всички вас желая прекрасен слънчев ден

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...