26.02.2013 г., 10:53

И след сто живота

1.8K 2 27

                                                                          На жената, която каза тия дни "цял 
                                                               живот съм била щастливо влюбена в един човек,
                                                                      и въпреки перипетиите любовта ни оцеля"

                                                                                      Тя ще се познае :)

 

 

Колко пролети с теб преживяхме,
колко зими и колко лета...
Беше трудно, на две си деляхме
залък сух и надежда една -


някой ден да си имаме всичко,
стряха наша си, дом и деца.
Колко пъти играхме на жмичка
със проклетата хитра съдба...


Всяка трудност посрещахме двама,
аз и ти, ти и аз, все така...
Знам, не може в живота без драма,
но вървяхме ръка за ръка.


Днес, когато назад се обърна,
всеки спомен е камък, белее.
Сто живота да имам, ще върна
всичко свое, да бъда пак с тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
    Надеждата и любовта, винаги трябва да жиеят, въпреки хитрата - съдба!
    Радвам се на твоя талант!
  • Благодаря ти, Септ
    И на всички спрели се тук!
  • Е, това е направо чудесно! И е любов! Браво
  • Такава е истинската любов...
    Хубаво!
  • Ехейй, колко много гостенчета са ми дошли снощи
    Раче, Али, Вальо, Меги ( разби ме с тоз търтей ), Ивон, Ели, Димитри, Светле, Роси, Сиси, благодаря ви!
    При мен днес има някакъв странен снего - дъждовалеж, но на всички вас желая прекрасен слънчев ден

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....