И сме хора. Човекът греши.
Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави.
Звън китарен прегради руши.
И градът на задрямал се прави.
Вятър сълзите в мрака суши.
Нищо ново.Но утрото плисва,
отрезвяващо ярки лъчи.
На челата ни: Грешни! Изписва...
Само болката мъдро мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
