Дори най-смелите отричат
дълго пазена мечта.
И най-смелите се свличат
в нозете грозни на страха.
Дори най-смелите осъмват
сами с изплакани очи.
И най-смелите замлъкват
пред неправда и лъжи.
Дори най-смелите изгубват
посока към приятел скъп.
И най-смелите се уморяват
да тичат след обърнат гръб.
Дори най-смелите престават
да пилеят сили в битка.
И най-смелите се скриват
свили своя свят в черупка.
Дори най-смелите отглеждат
ранимо и добро сърце.
И най-смелите се спъват
и кървят с треперещи ръце...
ноември 2016 Румяна Славова
© Румяна Славова Всички права запазени