1.06.2014 г., 21:34

И сянката моя бяга от мен

1K 0 2

Летни емоции...                                        

 

Моята сянка, горката –

мисля, от мен се срамува:

крие се зад полата ми  

и подозирам – ревнува

от това, че щастлива

по плажа летен с друг крача

и я оставям страхливо

след мен без дъх да се влачи.

Или пък се възмущава

от туй, че сплитаме длани,

а хладна водата остава

под сенките ни събрани.

 

Моята сянка, горката  –

явно, че негодува.

Просна се във краката ми -

тръшка се – не се шегува.

Но – да ме контролира?

Бързо  забравям за нея,

когато жестикулирам,

и – чисто луда –  се смея

когато плувам в очите му,

а той, нехайно усмихнат,

с привидно безразличие

кара в мен всичко да кипне.

Слънцето спира отгоре

от мене огън да вземе,

сянката моя престорено

кротко в краката ми дреме.

Своята сянка полага

хищникът тихо до нея.

Сянко, поне ти му избягай,

аз дъх да поема не смея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...