21.07.2007 г., 13:15

И съм тук

707 0 8
Да избутам нощта.
Да се съмне.
Този пес се скъса
от лаене.
Изора тишината.
Аз съм тук.
Все още съм тук.
Попаднах в задръстване.
Уморих се
от сладкия дъх
на живота,
уморих се,
от нежния шепот
на вятъра,
от неизбежните
упойващи бягства...
И съм тук, все още...
като луда за връзване...
не си давам бузата,
стискам си здраво ризата,
пожелавам съпруга
на ближната...
Толкова рядко
се моля за прошка.
Да се съмне! Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...