21.07.2007 г., 13:15

И съм тук

706 0 8
Да избутам нощта.
Да се съмне.
Този пес се скъса
от лаене.
Изора тишината.
Аз съм тук.
Все още съм тук.
Попаднах в задръстване.
Уморих се
от сладкия дъх
на живота,
уморих се,
от нежния шепот
на вятъра,
от неизбежните
упойващи бягства...
И съм тук, все още...
като луда за връзване...
не си давам бузата,
стискам си здраво ризата,
пожелавам съпруга
на ближната...
Толкова рядко
се моля за прошка.
Да се съмне! Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....