Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
Jul 21, 2007, 1:15 PM

И съм тук

  Poetry
705 0 8
Да избутам нощта.
Да се съмне.
Този пес се скъса
от лаене.
Изора тишината.
Аз съм тук.
Все още съм тук.
Попаднах в задръстване.
Уморих се
от сладкия дъх
на живота,
уморих се,
от нежния шепот
на вятъра,
от неизбежните
упойващи бягства...
И съм тук, все още...
като луда за връзване...
не си давам бузата,
стискам си здраво ризата,
пожелавам съпруга
на ближната...
Толкова рядко
се моля за прошка.
Да се съмне! Амин!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0