И тайна зная. Да ти я прошепна ли?
Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали,
от бавните кервани на номадите,
последен път към бъдното са хванали,
да укротят душите, вечно младите.
Летели сме. Било е, но забравени,
крилете ни прашасват тихо в ъгъла.
От тичане, от гняв, от нищоправене
и любовта ни в нас се е излъгала.
Но няма да те дам без бой на времето,
което сивооко е и смръщено.
Как вярата в душата ми ще вземе то –
трохичките по пътя ни за връщане?
От сладкото смокиново залепнали,
са устните ни – смеят се неделите.
И тайна зная. Да ти я прошепна ли?
Тя – късната любов, обича смелите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
