И те търся до днес
От два слънчеви лъча
усуках въже,
от мечтите
изплетох ти люлка...
И те сложих във нея
със нежни ръце,
както момък –
красивата булка...
Най-вълшебната приказка
беше тоз сън
и се молех
нощта да не свършва.
Аромат от жасмини
ухаеше вън...
Как не исках
от мен да си тръгваш!...
Колко много години –
и в пек, и във студ,
безброй люлки
напразно изплитах...
И те търся до днес!...
Аз съм оня,
тихият луд,
който хора
и птици
за тебе разпитва!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
