От два слънчеви лъча
усуках въже,
от мечтите
изплетох ти люлка...
И те сложих във нея
със нежни ръце,
както момък –
красивата булка...
Най-вълшебната приказка
беше тоз сън
и се молех
нощта да не свършва.
Аромат от жасмини
ухаеше вън...
Как не исках
от мен да си тръгваш!...
Колко много години –
и в пек, и във студ,
безброй люлки
напразно изплитах...
И те търся до днес!...
Аз съм оня,
тихият луд,
който хора
и птици
за тебе разпитва!...
© Роберт All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
