От два слънчеви лъча
усуках въже,
от мечтите
изплетох ти люлка...
И те сложих във нея
със нежни ръце,
както момък –
красивата булка...
Най-вълшебната приказка
беше тоз сън
и се молех
нощта да не свършва.
Аромат от жасмини
ухаеше вън...
Как не исках
от мен да си тръгваш!...
Колко много години –
и в пек, и във студ,
безброй люлки
напразно изплитах...
И те търся до днес!...
Аз съм оня,
тихият луд,
който хора
и птици
за тебе разпитва!...
© Роберт All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
