25.07.2017 г., 0:45

И Ти беше там...

1.1K 0 4

Ожулих си петите от

скитане...

Дланите си продрах от

молитви...

За малко щастие...

А то, дойде ми само –

разнебитено...

Мое малко щастие,

казах му аз –

ще те пазя!

Ще те пазя,

мое щастие малко...

Мечтано...

Изстрадано...

Прегърнах го...

Стиснах го здраво, здраво

до мен и заспах...

Просто заспах...

И ти беше до мен –

в онзи мой ден,

когато не чувствах

никакъв страх...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...