25.07.2017 г., 0:45

И Ти беше там...

1.1K 0 4

Ожулих си петите от

скитане...

Дланите си продрах от

молитви...

За малко щастие...

А то, дойде ми само –

разнебитено...

Мое малко щастие,

казах му аз –

ще те пазя!

Ще те пазя,

мое щастие малко...

Мечтано...

Изстрадано...

Прегърнах го...

Стиснах го здраво, здраво

до мен и заспах...

Просто заспах...

И ти беше до мен –

в онзи мой ден,

когато не чувствах

никакъв страх...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...