Ожулих си петите от
скитане...
Дланите си продрах от
молитви...
За малко щастие...
А то, дойде ми само –
разнебитено...
Мое малко щастие,
казах му аз –
ще те пазя!
Ще те пазя,
мое щастие малко...
Мечтано...
Изстрадано...
Прегърнах го...
Стиснах го здраво, здраво
до мен и заспах...
Просто заспах...
И ти беше до мен –
в онзи мой ден,
когато не чувствах
никакъв страх...
© Ивелина каменова All rights reserved.