И ти ли?
И ти ли?
Правиш се, че не разбираш ли?
И ти ли с мен ще си играеш?
Че ме боли, не виждаш ли?
С празни думи ме ласкаеш.
С жълто-зелените си очи
раздираш душата ми жадна.
Около мен са само мъгли,
родени от заблуда празна.
И ти ли чувствата подритваш,
правейки се на разсеян, май?
Дори с мене не се допитваш,
разпиляваш надежди без край.
А може би е някъде там
човекът, който те обича.
Готов дори да остане сам,
но на теб в любов да се врича.
А човекът съм аз може би...
Не си ли мислил веднъж поне,
че сърцето ми за теб гори?
То само по пътя си пое.
Изпълнено с несигурност е,
свито вътре в мен стои.
За теб не спира да копнее,
уплашено за теб се моли.
И ти ли ще си тръгнеш така
казвайки ми, че съжаляваш?
Ще си тръгнеш ли с тиха крачка,
без глава назад да обръщаш?
Но остава капка надежда,
че ти си различен... че си ТИ!
Че си (мисълта ме отвежда)
този, който не казва лъжи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
