15.09.2008 г., 0:22 ч.

И ти ли? 

  Поезия
465 0 3

И ти ли?



Правиш се, че не разбираш ли?

И ти ли с мен ще си играеш?

Че ме боли, не виждаш ли?

С празни думи ме ласкаеш.

 

С жълто-зелените си очи

раздираш душата ми жадна.

Около мен са само мъгли,

родени от заблуда празна.

 

И ти ли чувствата подритваш,

правейки се на разсеян, май?

Дори с мене не се допитваш,

разпиляваш надежди без край.

 

А може би е някъде там

човекът, който те обича.

Готов дори да остане сам,

но на теб в любов да се врича.

 

А човекът съм аз може би...

Не си ли мислил веднъж поне,

че сърцето ми за теб гори?

 То само по пътя си пое.

 

Изпълнено с несигурност е,

свито вътре в мен стои.

За теб не спира да копнее,

уплашено за теб се моли.

 

И ти ли ще си тръгнеш така

казвайки ми, че съжаляваш?

Ще си тръгнеш ли с тиха крачка,

без глава назад да обръщаш?

 

Но остава капка надежда,

че ти си различен... че си ТИ!

Че си (мисълта ме отвежда)

този, който не казва лъжи...

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??