И ти си така?
Захапи юмрук със зъби и гледай..
                                               слушай...
                                                   вдишай...
Стискай силно, защото нито ще видиш, нито чуеш, но..господи..със сигурност ще усетиш.
Ще го усетиш.
Ще Я усетиш.
Ще почувстваш.

Я.
Ще я..
И нямам предвид усетиш..като да усетиш топлината на изгряващо слънце сутрин или почувстваш..като да почувстваш разбиващата се вода по брега под краката си... and kind of. Съвсем друга е идеята.

Та исках да кажа че... понякога сутрин е смразяващо студено, но въпреки това се влюбваш в нестоплящите слънчеви лъчи. Усещаш ги с цялата си същност и сетива. И се чувстваш някак свеж и жив. Ще почувстваш не просто водата и пясъка..а вълна... вълна, която би те завлякла и отвела до... току-виж хоризонта... И нека ти припомня, че единственото нещо, което е излизало от дебрите на хоризонта e слънцето.
Тя е такава. Необятна. Пленяваща. Смразяваща. Нежна. Слънчева. Не само през лятото.
Тя е такава. А ти си сляп, глух, и ням, и определено вдишваш само кислород. Не вдишваш останалото. От нея.
Тя е от момичетата, които ще те пратят в другият край на улицата само с един замах на косата.
Тя е от онези момичета, които те повалят с небрежна чупка във веждата.
От момичетата, в компанията на които всяка глътка горчиво вино е по-сладка. Тя...

дори когато е твоя, я желаеш като чужда.

Фурия.
Като стихия помита всичко след себе си, ще помете и теб, оставяйки те само с опияняващото ухание на жена и в същото време аромат на момичешка ласка.
С онази перфектна походка и несломима крачка ще си тръгне, щом усети, че не е желана. Ще затвори тихо вратата на живота ти и звукът от прещракалият патрон ще кънти в сърцето ти толкова силно, та чак ще свикнеш с болката. Ако не заобичаш нея, то болката със сигурност.
И ти си така!
И ти не разбра, че с нея не бива да си играеш. Тя е игра без правила..и ако не схващаш за що иде реч, захвани се да броиш звездите.
И ти си така.
Мислиш я за лесно победима. Иди я победи, седни, стой и гледай как ще изрисува загубата си и ще я превърне в изкуство. Ще направи болката – красота, а теб – история.
И ти си така.
Съзря само външното. Оцени красотата, обута във високи токчета, и се впечатли от големите червени устни. Видя съвършената очна линия, но не погледна в очите под нея. В очите й личи много, макар и устните да изричат малко. Отвън, облечена в семпли два цвята, а отвътре бъркотия от цветове. Същинска палитра от Ад и Рай в непрестанен кръговрат.
И ти си така...
Замая се по пътя, позабрави се и щом се удари в коляното ѝ... разбра, че с метър и десет крака шега не бива. Поел си прекалено дълъг път за турист. И също толкова лекомислено забрави да се оглеждаш наоколо, докато пътуваш, за да оцениш колко пъстрота може да получиш, срещу едно твое скучно сиво съществуване.
И ти си така...
Бъди смел, отдай се на мъртвото вълнение, на течението, на нея... позволи ѝ да ти покаже какво е да се луташ в собственото си съзнание..
И ти си така.
Стремглаво се спусна по извивките на тялото ѝ, но неусетно пропадна в океан. А ти, бедни, не си плувал в такива води, за да оцелееш..
И ти си така !