И ти си вече само тишина
Крачиш. Забързан по улицата на моя бряг.
В душата ми няма нищо, а твоето крачене, превръща се в бяг.
Забързваш се. Подминаваш хиляди мои мечти.
Отърсваш се. От всичките минали дни.
Открита. Открита пред теб съм сега.
Заключен. Заключен си зад параван от лъжа.
Ехидно. Глухотата се превърна в безразличие.
Приспивно. Дори самотата вече не ни обича.
Крачиш. Задъхан по улицата на моя живот.
Отминава. И двете думи се превръщат само във стон.
Признавам. Признания на глас все от лед.
Обещавам. Да не плача никога вече за теб.
Далече си. Вече толкова много.
Душата, сърцето, сълзите ми…
Всичко казва ти сбогом.
Скришом. Останаха толкова неразкрити неща.
Тихо. И ти си вече само тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Благоева Всички права запазени
