Bonelia (Натали)
38 28
26.10.2009 г., 2:27 ч.

И тиха съм... 

  Поезия » Любовна
785 0 1

И тиха съм. Така се мразя.

В очите ми се вихрят бури,

а мълча.

Тиха съм. Така не наранявам,

а може би да...

Крещиш. Така те мразя.

Очите ти пустини са, в които не вали.

И после всичко свършва…

И двамата сме тихи,

и двамата без глас крещим…

© Натали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това си е ода на омразата... Казват, че границата между любовта и омразата била много тънка. Жалко, ако я преминете, защото връщане назад няма да има...А животът е така кратък. Защо да го пилеем в омраза, мълчание и недоисказаност?!
Предложения
: ??:??