Bonelia (Натали)
38 28
Oct 26, 2009, 2:27 AM

И тиха съм... 

  Poetry » Love
757 0 1

И тиха съм. Така се мразя.

В очите ми се вихрят бури,

а мълча.

Тиха съм. Така не наранявам,

а може би да...

Крещиш. Така те мразя.

Очите ти пустини са, в които не вали.

И после всичко свършва…

И двамата сме тихи,

и двамата без глас крещим…

© Натали All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това си е ода на омразата... Казват, че границата между любовта и омразата била много тънка. Жалко, ако я преминете, защото връщане назад няма да има...А животът е така кратък. Защо да го пилеем в омраза, мълчание и недоисказаност?!
Random works
: ??:??