28.11.2007 г., 9:53

И това не е

856 0 14

Не можах да те опазя,

от собствената си тъга.

Но и ти се предаде

и се превърна в тишина.

Мълчанието застана

като страж между двама

и съумя да спази

наложените правила.

Правилата ли казах?!

Кой ги наложи?!

Нима в любовта

правила съществуват?!

Нима в любовта

да мълчиш е условие?!

Нима в любовта

тъмнина да желая,

да се чувствам сама

е заветна мечта?!

То любов ли е това?!

Не, жалка картинка

на грешна душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...