28 nov 2007, 9:53

И това не е

860 0 14

Не можах да те опазя,

от собствената си тъга.

Но и ти се предаде

и се превърна в тишина.

Мълчанието застана

като страж между двама

и съумя да спази

наложените правила.

Правилата ли казах?!

Кой ги наложи?!

Нима в любовта

правила съществуват?!

Нима в любовта

да мълчиш е условие?!

Нима в любовта

тъмнина да желая,

да се чувствам сама

е заветна мечта?!

То любов ли е това?!

Не, жалка картинка

на грешна душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...