pepsi1975 (Пепи Оджакова) pepsi1975 (Пепи Оджакова)
4 252
28 nov 2007, 9:53

И това не е

862 0 14

Не можах да те опазя,

от собствената си тъга.

Но и ти се предаде

и се превърна в тишина.

Мълчанието застана

като страж между двама

и съумя да спази

наложените правила.

Правилата ли казах?!

Кой ги наложи?!

Нима в любовта

правила съществуват?!

Нима в любовта

да мълчиш е условие?!

Нима в любовта

тъмнина да желая,

да се чувствам сама

е заветна мечта?!

То любов ли е това?!

Не, жалка картинка

на грешна душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0