Не можах да те опазя,
от собствената си тъга.
Но и ти се предаде
и се превърна в тишина.
Мълчанието застана
като страж между двама
и съумя да спази
наложените правила.
Правилата ли казах?!
Кой ги наложи?!
Нима в любовта
правила съществуват?!
Нима в любовта
да мълчиш е условие?!
Нима в любовта
тъмнина да желая,
да се чувствам сама
е заветна мечта?!
То любов ли е това?!
Не, жалка картинка
на грешна душа...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
