И това се случва …
Ръката ти безжизнена държа …
В сълзи облян ще те прегърна,
бих продал и съвестта,
ако можех да те върна …
Ех, любов, любов как ми убегна …
Сега в леглото сам, пак сам ще легна!
Сам? …
А помня, всеки ден минавах край витрината …
Тогава важни бяхме само ние тримата …
Тя, аз … и страстта.
В плен бе моята душа.
И не чаках дълго, един път влязох,
погледнах я в очи – тя ми отговори.
Целунах я – тя цяла пламна,
а жената до мене припадна.
Хората навън ни гледаха с презрение,
не бъркаше ни пошлото им мнение.
Отведох я далече от всяка суета.
Бяхме толкова щастливи … у дома.
Красавице, Богиньо – ти младостта дари ми,
дни изпълнени с живот, дни незабравими.
Любех я истински, обичах я лудо,
връзката ни беше една магия, чудо.
Започнала внезапно, с внезапен край – развръзка,
по-силно я притиснах – тя гръмна и изсъска.
А дълго плаках аз – но стига вече стоп.
Ще купя друга кукла от близкия „сексшоп“.
Какво говоря, ах, … прости ми!
Ръката ти гумена сега държа,
в сълзи облян ще те прегърна,
бих продал и съвестта,
ако можех да те върна …
… но уви …
Сега сме си пак само тримата –
Спомена, аз и навънка ей я – зимата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
