...и твоите очи
... и твоите очи
Едно море и бяла чайка.
Един живот, една любов.
Едни ръце, едни очи любящи.
Последен стон... последен зов.
,,Ти как си?,, просто ме попита.
Отвърнах: ,,Аз съм все добре,,.
Излъгах те, а в мене свито
трепереше раненото сърне.
От толкова надежди и обичане,
от толкова желания и страст,
от обещание да се обичаме,
горях...и се превърнах в прах.
Във пепел в изоставена камина,
а Феникса е просто глупав мит.
Амур - въобще ако го има,
пиян зад ъгъла е скрит!
Едно море...и бряг... и тебе...
Една луна и няколко звезди.
Един живот, една надежда...
Една любов и твоите очи...
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
Браво!
