И тя бе като другите
Защо всички я плюеха?
Тя бе като другите.
Обичаше, мразеше,
но най - често страдаше.
Беше бедна, окъсана,
омазана в кал и
хранеща се с боклуци.
Бедна женица - самотна,
отхвърлена.
Просеща обич и молеща трохица
надежда от хората.
Някои я съжаляваха,
но никой нищо не правеше.
Най - много да и подхвърлят
стотинки и може би левчета.
Често и казваха да си
намерела работа. Не че не искаше.
Тя беше млада жена, но кой
щеше инвалид да наеме на работа?
Преди и тя имаше дом.
Да, и тя някога бе като другите.
Но когато любимият жестоко
я лъжеше и биеше я, и
вземаше и парите, тя нямаше
изход и просто избяга.
Искаше да продължи живота си,
но нямаше при кой да отиде.
Нали все пак беше сираче.
После пак я прилъгаха
и проститутка мисля,
че я направиха.
И когато опита от ужаса
и от отчаянието да избяга
сводници я пребиваха
и така инвалид май тя остана.
После отиде на улицата.
Дори и за курва вече не ставаше.
Нали вече беше парализирана.
Никой никога не попита за нея.
И така си отиде самичка,
с проръфани кости от кучета...
П.П: Мразя да пиша за толкова жестоката действителност, но за жалост животът е такъв. Дано поне след смърта да е намерила щастие.
Тя бе като другите.
Обичаше, мразеше,
но най - често страдаше.
Беше бедна, окъсана,
омазана в кал и
хранеща се с боклуци.
Бедна женица - самотна,
отхвърлена.
Просеща обич и молеща трохица
надежда от хората.
Някои я съжаляваха,
но никой нищо не правеше.
Най - много да и подхвърлят
стотинки и може би левчета.
Често и казваха да си
намерела работа. Не че не искаше.
Тя беше млада жена, но кой
щеше инвалид да наеме на работа?
Преди и тя имаше дом.
Да, и тя някога бе като другите.
Но когато любимият жестоко
я лъжеше и биеше я, и
вземаше и парите, тя нямаше
изход и просто избяга.
Искаше да продължи живота си,
но нямаше при кой да отиде.
Нали все пак беше сираче.
После пак я прилъгаха
и проститутка мисля,
че я направиха.
И когато опита от ужаса
и от отчаянието да избяга
сводници я пребиваха
и така инвалид май тя остана.
После отиде на улицата.
Дори и за курва вече не ставаше.
Нали вече беше парализирана.
Никой никога не попита за нея.
И така си отиде самичка,
с проръфани кости от кучета...
П.П: Мразя да пиша за толкова жестоката действителност, но за жалост животът е такъв. Дано поне след смърта да е намерила щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвето Всички права запазени
