И тъй върви си
Поетите измислили прекрасното –
да си направят свят един красив и драг.
Сред мрак и болка да намерят мирен бряг,
измислили си щастие, нещастните.
Наивният в душата си зарича те,
изменчива си млада скитнице любов
отеква силно звънък кукувичи зов.
Умират, падат от гнездата птичета.
И тъй върви си – даденото, взетото,
нещастният се лута в мрак, като слепец
и болката, сълзѝте трънен са венец,
и стигма, на челата на поетите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
