Apr 2, 2021, 10:54 AM

И тъй върви си 

  Poetry » Phylosophy
475 6 19

Поетите измислили прекрасното –
да си направят свят един красив и драг.
Сред мрак и болка да намерят мирен бряг,
измислили си щастие, нещастните.

 

Наивният в душата  си зарича те,
изменчива си млада скитнице любов
отеква силно звънък кукувичи зов.
Умират, падат от гнездата птичета.

 

И тъй върви си – даденото, взетото,
нещастният се лута в мрак, като слепец
и болката, сълзѝте трънен са венец,
и стигма, на челата на поетите.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??