И търся аз Адам...
От камъни и клони построих си
шатра - като в каменната ера,
по средата клада подредих си
и търся аз Адам - къде да го намеря?...
Адам със кожена препаска,
Адам със лък и със стрели,
къде да го открия - до Небраска
се скитах вече - може би...
И само дири от Адами,
но с джипове и с джиесеми,
а простата Любов я няма
и обич като в оно време!...
Защо ми е тогава шатра,
когато няма ни един Адам...
за него аз да се завръщам...
за него - нов живот да дам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
