И търся пак...

Поезия » Друга

2.6K 0 11

И ТЪРСЯ ПАК...

Приключих сметките си със мечтите

и само спомените си оставих.

Не гледам към луната и звездите...

аз техните послания забравих.

Животът ми бе... погреби опасни,

изригващи във взривове и тътен,

примесени със мигове прекрасни.

А пътят ми... и ясен, и... размътен.

Сега препускам някъде в безкрая

на толкова възпявана вселена

и търся пак... но не местенце в рая,

а своята Съдба неукротена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

petinka67 (Петя Кръстева)

Местенцето в Рая - когато му дойде времето!
А докато дойде - нека е Съдба неукротена!
Поздрави, Христо!

2011-04-19T09:12:52+03:00
Arogarn (Калин Кръстев)

Харесва ми драмата на гениалния ум, който неистово желае да бъде впрегнат!

2010-10-25T17:19:10+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Хареса ми.

2010-10-24T22:51:24+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

"Сега препущам някъде в безкрая
на толкова възпявана вселена
и търся пак... но не местенце в рая,
а своята Съдба неукротена."
Прекрасен стих!
Много!

2010-10-20T11:19:04+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Аплодисменти! Много хубаво стихотворение! Показва класа!

2010-10-15T12:53:52+03:00