И ТЪРСЯ ПАК...
Приключих сметките си със мечтите
и само спомените си оставих.
Не гледам към луната и звездите...
аз техните послания забравих.
Животът ми бе... погреби опасни,
изригващи във взривове и тътен,
примесени със мигове прекрасни.
А пътят ми... и ясен, и... размътен.
Сега препускам някъде в безкрая
на толкова възпявана вселена
и търся пак... но не местенце в рая,
а своята Съдба неукротена.
© Христо Запрянов Всички права запазени
А докато дойде - нека е Съдба неукротена!
Поздрави, Христо!