12 окт. 2010 г., 11:54

И търся пак...

2.6K 0 11

И ТЪРСЯ ПАК...

 

Приключих сметките си със мечтите

и само спомените си оставих.

Не гледам към луната и звездите...

аз техните послания забравих.

 

Животът ми бе... погреби опасни,

изригващи във взривове и тътен,

примесени със мигове прекрасни.

А пътят ми... и ясен, и... размътен.

 

Сега препускам някъде в безкрая

на толкова възпявана вселена

и търся пак... но не местенце в рая,

а своята Съдба неукротена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Местенцето в Рая - когато му дойде времето!
    А докато дойде - нека е Съдба неукротена!
    Поздрави, Христо!
  • Харесва ми драмата на гениалния ум, който неистово желае да бъде впрегнат!
  • Хареса ми.
  • "Сега препущам някъде в безкрая
    на толкова възпявана вселена
    и търся пак... но не местенце в рая,
    а своята Съдба неукротена."
    Прекрасен стих!
    Много!
  • Аплодисменти! Много хубаво стихотворение! Показва класа!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...