12 окт. 2010 г., 11:54

И търся пак... 

  Поэзия » Другая
2368 0 11

И ТЪРСЯ ПАК...

 

Приключих сметките си със мечтите

и само спомените си оставих.

Не гледам към луната и звездите...

аз техните послания забравих.

 

Животът ми бе... погреби опасни,

изригващи във взривове и тътен,

примесени със мигове прекрасни.

А пътят ми... и ясен, и... размътен.

 

Сега препускам някъде в безкрая

на толкова възпявана вселена

и търся пак... но не местенце в рая,

а своята Съдба неукротена.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Местенцето в Рая - когато му дойде времето!
    А докато дойде - нека е Съдба неукротена!
    Поздрави, Христо!
  • Харесва ми драмата на гениалния ум, който неистово желае да бъде впрегнат!
  • Хареса ми.
  • "Сега препущам някъде в безкрая
    на толкова възпявана вселена
    и търся пак... но не местенце в рая,
    а своята Съдба неукротена."
    Прекрасен стих!
    Много!
  • Аплодисменти! Много хубаво стихотворение! Показва класа!
  • Благодаря ти Лили. Би ми било интересно мнението ти за "Пречупени крила"
  • Много е хубаво!
  • Арлина и Николина, благодаря за добрите думи.
    Станислава, благодаря и на теб за сърдечното посрещане. Откровено казано, не се стремя към вътрешен мир. Предпочитам и в мен съмия да има нещо, което да ври и бушува. Що се отнася до "нагоре" ще ти изпратя стихове за любимото ти Небе.
  • Е,понякога не е лошо да поглеждаш нагоре,просто така,за вътрешен мир.От втория куплет личи,че имаш нужда.А звездите биха могли да укротят Съдбата ти.Добре дошъл,Ицо,честито ново начало!
  • браво
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??