12 окт. 2010 г., 11:54

И търся пак...

2.6K 0 11

И ТЪРСЯ ПАК...

 

Приключих сметките си със мечтите

и само спомените си оставих.

Не гледам към луната и звездите...

аз техните послания забравих.

 

Животът ми бе... погреби опасни,

изригващи във взривове и тътен,

примесени със мигове прекрасни.

А пътят ми... и ясен, и... размътен.

 

Сега препускам някъде в безкрая

на толкова възпявана вселена

и търся пак... но не местенце в рая,

а своята Съдба неукротена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Запрянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Местенцето в Рая - когато му дойде времето!
    А докато дойде - нека е Съдба неукротена!
    Поздрави, Христо!
  • Харесва ми драмата на гениалния ум, който неистово желае да бъде впрегнат!
  • Хареса ми.
  • "Сега препущам някъде в безкрая
    на толкова възпявана вселена
    и търся пак... но не местенце в рая,
    а своята Съдба неукротена."
    Прекрасен стих!
    Много!
  • Аплодисменти! Много хубаво стихотворение! Показва класа!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...