И ТЪРСЯ ПАК...
Приключих сметките си със мечтите
и само спомените си оставих.
Не гледам към луната и звездите...
аз техните послания забравих.
Животът ми бе... погреби опасни,
изригващи във взривове и тътен,
примесени със мигове прекрасни.
А пътят ми... и ясен, и... размътен.
Сега препускам някъде в безкрая
на толкова възпявана вселена
и търся пак... но не местенце в рая,
а своята Съдба неукротена.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
