И в мен полазва тази тиха болка
И в мен полазва тази тиха болка,
която всеки допир с красотата
затяга като възел под сърцето -
от крясъка на чайка над морето,
от мидения скелет във ръката,
от синьото на погледа ти. Колко
небрежно ме повлича и ме връща
като залутала се раковина,
случайно припознала във гласа ти
онази тайна истинска, безпътна
и гъста като зряла медовина,
попила във съня ми недовършен.
Открих се в теб, а тъй недостижимо
брегът ти се изплъзва от ръцете
и бавно океанът ме отпива
като забравила да плува риба.
И стихове издраха ми сърцето,
докато не те чакам да ме видиш.
Далече си – далечен ще те имам,
не-мой ще те прегръщам, като рана
ще те дълбая и ще те запълвам
с мастилото си, докато безмълвно
на погледа ти синята мембрана
похлупва болката ми като мида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
