И в тъмното ще свети...

6.07.2024 г., 1:58 ч. 2024-07-07T19:20:32+03:00

Поезия » Любовна

172 2 5

Една звезда, навярно най-сияйната,
нощес заспа на дланите ми. Тиха.
Луната ѝ прошепна тихо тайната
на моя сън и няколкото стиха,

които се стаяваха в душата ми,
не смееха да шукнат, а Всемира
изграждаха от ноти и от атоми,
и от любов, която не умира.

Какво ли знаят тази нощ заспалите?
В съня им нещо има, нещо няма.
Бездомна котка, ако я погалите,
тя – любовта, гори със собствен пламък

и тръгва гола, дръзка сред насмешките,
такава е – обръгнала и луда,
звездата взе си стиховете, дрешките,
с луната двете цяла нощ се чудят,

защо им е по дяволите в мрачното
да слизат за побъркани поети?
Една любов, на драка да я качнете,
тя ще кърви... И в тъмното ще свети...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.