Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18094
22.03.2023 г., 12:23 ч.

И все на кръстопът ми е адресът 

  Поезия » Философска
365 5 12

И фигурка, след фигурка се ниже, животът ми изящен филигран,
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.

 

В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух,
животът все по ъглите ме тика... И вече подозирам, че е глух.
Мирише на зюмбюли и коприва, летят на воля птички и пчели,
съдбата ми – ту сладка, ту парлива – избрана е за друг, като че ли.

 

И сякаш покрай мен се навъртяха годините ми петдесет и шест,
а аз поет, без челяд и без стряха, бродяга си останах и до днес.
А делникът ми – кукувича прежда. Криле от нея вечно си плета,
така ще е завинаги, изглежда – поет и пес – сами срещу света.        

 

 

 

 

 

 



 

    

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
От кръстопътя пада кръста
БелаТи (Бела Тихомирова) БелаТи
Поезия » Философска
От много равносметки не видях
кое е ляво и кое е дясно...
кръстосва поетичната глава
в завоите, от истини обрасли,
пък вземе, че познае по-напред ...
  275  6  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??