30.08.2005 г., 23:02 ч.

...и все не мога 

  Поезия
1149 0 2

Малко не ми достига
да ти кажа,че в теб се вричам,
малко не ми достига
да ти покажа колко те обичам.

Малко не ми достига
да ти кажа,че си най-красивото момиче,
малко не ми достига
да ти кажа,че на зимата в душата ми ти си моето кокиче.

Все мъничко ми трябва
в любов да ти се обясня,
все мъничко ми трябва
картината да ти изясня.

Все мъничко ми трябва,
за да разбереш,че за мен си равна с Бога,
все мъничко ми трябва
и все не мога.

Все мъничко ми трябва
стих да ти напиша,
все мъничко ми трябва
и все не смея да попиша.

Мънинко ми трябва
да ти се усмихна,
мънинко ми трябва
и уплаха си да потисна.

***

Съвсем малко не ми достига,
но малкото постепено ме убива.

© Ицо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса...Малко по особенно е от обикновенните стихове...Но оригиналността и разнообразието ме радват повече от всичко на света...
  • Мерси,Вероника, радвам се ,че ти харесва.
    Знам за "мънинко"-то, че не се вписва много добре и може да не допада на читателите, но аз нарочно съм го използвал и искам така да си стои.

    Между другото, не знам защо редакторът го е слял. Пратих го с куплети и много държа да си е точно така както съм го публикувал...Сега с опцията за редакция го разделих пак на куплети, пък да видим дали ще го оправят.!?
Предложения
: ??:??