И все не вярвам,
че ти не ме обичаш.
И все към теб,
протягам аз ръце.
Напразно се моля на съдбата,
да върне туй,
което ми отне.
Но глуха е съдбата и жестока,
не трогва се от моите сълзи.
И мъката ми става по-дълбока,
че веч не ме обичаш ти.
© Ивет Всички права запазени