И все пак, то бие...
Раздрано, разкъсано, то бие все някак.
Дори на парчета, отровата пие
и въпреки всичко - в борбата живее,
човешкото жалко, едничко сърце.
Измамено, удряно, то сили намира,
от капка любов се ражда отново.
Задъхано бие, а после поспира,
подсказва ти още, че тук ти Живееш.
А моето вече е мъртво - студено,
емоции, обич и чувства нехае...
Тупти без да спира - механично, скептично,
отдавна ни радост, ни мъка познава.
Дори на парчета, отровата пие
и въпреки всичко - в борбата живее,
човешкото жалко, едничко сърце.
Измамено, удряно, то сили намира,
от капка любов се ражда отново.
Задъхано бие, а после поспира,
подсказва ти още, че тук ти Живееш.
А моето вече е мъртво - студено,
емоции, обич и чувства нехае...
Тупти без да спира - механично, скептично,
отдавна ни радост, ни мъка познава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Тодорова Всички права запазени
И не е верно,че ти е мъртво сърцето!!!Голямо сърце имаш ти!!!Поздрави от мен красавице
