selena_d (Мирослава Атанасова)
5 2
8.10.2008 г., 13:35 ч.

И всичко свърши 

  Поезия » Любовна
681 0 4

Ще попитам дъжда къде си сега. 
С вятъра ще говоря какво правиш.
Вълните ще попитам как си,
а лъчите ще ми отговорят със коя…

Дъждът ще ме залее и ще каже, че си тук.
Вятър ще да ме повее и ще сподели, че мене чакаш.
Вълни ще ме обгърнат и ще зная, че още мен обичаш.
Лъчи ще ме огреят и ще доловя, че няма да съм пак сама.

Умът със ледена омраза твоя свят ще прокълне, 
а сърцето с пламенна любов отново ще го създаде.
И тъй, във него нова сила ще се зароди, 
и ще бъдат нови моите мечти.

Сама стаена там във ъгъла… сама и с чаша вино във ръка
ще си повтарям, че и в мен гори надежда за бъдни времена.

За дни, в които ти ще бъдеш с мен
и няма да си слаб, нито наранен.
Една надежда, изпълнила живота, 
с едната мисъл нова, запята пак с нова нота.

Надеждата, че пак две души ще търсят път,
че ако го няма заедно, ще го създадат.
Надеждата, че две сърца в едно ще затуптят,
а две тела наедно ще изгорят.

И тогава, поглеждайки назад, нова песен ще запея.
че туй, което аз бленувам
(и с което най-вече се сбогувам)
е онуй, което аз копнях и което пак аз погубих.

Да бъдем заедно сега и във вечността.
Това и още многото неща 
ще си останат просто една мечта.

“Продължи напред по пътя!” - ще кажеш,
ама пътят си ти, а тебе те няма…
душата към тебе посяга
и губи се в нежна измама.

Ще попиташ: “Защо?”
И в очите си отговора си ще намериш,
защото всяка нишка в тях прошепва го,
а изречението кънти
и “Аз не те обичам вече!”
за малко да те оглуши.

И за финал какво остана…
Един спомен скъп
и една дълбока рана.


Мирослава Божкова
Май, 2008
София

© Мирослава Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??