И всяка нощ
И всяка нощ
И всяка нощ,
когато сенките от чувства
промъкват се безсрамно в мен...
Как вярвах си, че са ме пуснали,
а те отчаяно държат ме в плен.
И всяка звездна нощ,
когато отмерва тишината два,
и пеперуди диви по стъклата
преплитат свойта красота...
Те любят се без свян, без вик умират...
Оставащи следи от прах...
А болката във гърлото напира.
Как искам да умра със тях!
И всяка нощ,
когато часовникът отново спирам.
А стрелките молят ми се да заспя...
Сълзите си безсилни аз събирам
в кристална чаша самота.
И всяка нощ,
когато тържествено и присмехулно
ме гледа облачна луна.
В такава нощ - изгаряща и богохулна...
Когато мракът тихо в мене пламна,
когато въздухът дори не диша,
пареща молба държи ме будна
и само в стих аз мога да напиша:
О, Боже, дай покой на моята душа!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Савчева Всички права запазени
