И вярата тихо се рони...
Прииждат черни облаци от страх
и стъмва се в мечтата,
а спомените недохранени
прибират се в гнездата.
Надеждите листенцата затварят,
а чувствата в хралупите се скриват...
И гонят се съмнения-светкавици
и нови истини извират.
Не стихва на вината вятърът
и крехки мисли кършат клони.
Едно несбъднато очакване...
И вярата тихо се рони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
