Прииждат черни облаци от страх
и стъмва се в мечтата,
а спомените недохранени
прибират се в гнездата.
Надеждите листенцата затварят,
а чувствата в хралупите се скриват...
И гонят се съмнения-светкавици
и нови истини извират.
Не стихва на вината вятърът
и крехки мисли кършат клони.
Едно несбъднато очакване...
И вярата тихо се рони.
© Веселка Стойнева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
