И въпреки всичко…
След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре
и земя отвратена от потоп с дъждове,
стигаш своето дъно
в точката без поврат.
Със сломеното „утре“
и със днешния ад.
Иде ти да се гръмнеш в кръстопът без небе,
но е писано друго и дори да не щеш,
ембрион си отново
във корема на мрака.
Изтърсак си, но чуваш
как те ражда земята.
Пак прохождаш и ближеш от стената варта.
Пак вървиш и се удряш, и надигаш глава…
Свиква се – да живееш.
Трудно е да умреш,
да си скръстиш ръцете
под разкапана свещ.
И надяваш каиша, и запъваш със крак,
със пети в плитчините като волжски бурлак*.
Всяка стъпка – урок е.
Всяка крачка боли.
Време е да нагазиш
в по-дълбоки води!
©Маргарита Мартинова
-------------------------------------------------------
* Колкото към по-дълбоки води теглели плавателния съд бурлаците край Волга, толкова по-леко им ставало…
-------------------------------------------------------
* Колкото към по-дълбоки води теглели плавателния съд бурлаците край Волга, толкова по-леко им ставало…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Margarita Martinova Всички права запазени
