След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре
и земя отвратена от потоп с дъждове,
стигаш своето дъно
в точката без поврат.
Със сломеното „утре“
и със днешния ад.
Иде ти да се гръмнеш в кръстопът без небе,
но е писано друго и дори да не щеш, ...