26.03.2009 г., 7:52

... И въздух поех си

698 0 7

... И въздух поех си –

поредната глътка -

дълбока и чиста,

но толкова, толкова

кратко жестока!

Взех си хапчето –

поредната доза докосване.

В състояние под наркоза.

Но ме стегна сърцето.

От после.

Отдавна забравена поза.

Онази болка от ляво

пак се обади,

пак ме прободе.

Очите доволни

ще спят ли и тази нощ?

Как ли спокойни?

Ти ще си...

Ти отново ще дойдеш в съня ми...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...