... И въздух поех си –
поредната глътка -
дълбока и чиста,
но толкова, толкова
кратко жестока!
Взех си хапчето –
поредната доза докосване.
В състояние под наркоза.
Но ме стегна сърцето.
От после.
Отдавна забравена поза.
Онази болка от ляво
пак се обади,
пак ме прободе.
Очите доволни
ще спят ли и тази нощ?
Как ли спокойни?
Ти ще си...
Ти отново ще дойдеш в съня ми...
© Нели Всички права запазени
Най-пълната пълнота...И болката в сърцето...Дори само това прави денят ти щастлив!