... И въздух поех си

Poetry » Love

697 0 7

... И въздух поех си –

поредната глътка -

дълбока и чиста,

но толкова, толкова

кратко жестока!

Взех си хапчето –

поредната доза докосване.

В състояние под наркоза.

Но ме стегна сърцето.

От после.

Отдавна забравена поза.

Онази болка от ляво

пак се обади,

пак ме прободе.

Очите доволни

ще спят ли и тази нощ?

Как ли спокойни?

Ти ще си...

Ти отново ще дойдеш в съня ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

враната (Маргарита Василева)

...отново ще дойдеш...
Най-пълната пълнота...И болката в сърцето...Дори само това прави денят ти щастлив!

2009-03-27T07:33:10+02:00
voda (Елица Ангелова)

Задъхан стих!
Поздрав, Нели!

2009-03-26T18:44:01+02:00
mihri61 (Милко Христов)

Позата е само една "лотос" и дълбоко диафрагмено дишане.Тъщата ги усвои тези неща и вече не ползва нитроглицерин,м.....та и.

2009-03-26T14:35:09+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Понякога съм искала само да спя
Поздрави,Нели!

2009-03-26T13:28:04+02:00
Човек (Анна Станоева)

...и пак и пак,
докато си тръгне пусти мрак...

2009-03-26T09:46:24+02:00