17.09.2005 г., 1:58

И за това в сърцето

Поезия

1.4K 0 4

Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.

Над непригладените тихи измерения,
в забрава, непосилна като зов
разрязвам камъка на две - с любов
в недрата топли на земните селения.

Там дето началата се множат,
бродирам по реверите на времето
с пробудените сетива, над битието
и ето, очите ми над идното кръжат ...

В разтворените длани странността
на всичките ни образи е мнима.
От менците отпила Светлина,
чрез теб се отразявам в същността

и за това - в сърцето ми те има...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

cefules (Стефан Кръстев)

Не всеки може да види луната в менците си,
не всеки може до там да я одухотвори, че да я превърне в смисъл и размишление и да украси тъй размишлението, че то да изглежда магьосническо, а магьосническото да презими и то да се превърне в човешко желание носено в сърцето си. Не всеки може да носи в сърцето си, защото е все едно да носиш кръст, но за разлика от кръста тази тежест не е задължителна и много гледат да се отърват от нея, не всеки може да лети с тази тежест, но ти умееш с поезията си.
И заслужаваш да носиш най-красивото в сърцето си
и го носиш защото го заслужаваш.

2005-09-18T10:06:08+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Благодаря Сияна - с хубавото си име И преди ти го казвах
И с поздравче Галичка Радвам се, че е възприето по най-красивия начин, така както е създадено Усмивчица

2005-09-17T19:04:29+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Много е хубаво! )

2005-09-17T18:44:36+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Ах,само колко вълшебно е сърцето..Поздрав!

2005-09-17T13:31:29+03:00