И за това в сърцето
Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.
Над непригладените тихи измерения,
в забрава, непосилна като зов
разрязвам камъка на две - с любов
в недрата топли на земните селения.
Там дето началата се множат,
бродирам по реверите на времето
с пробудените сетива, над битието
и ето, очите ми над идното кръжат ...
В разтворените длани странността
на всичките ни образи е мнима.
От менците отпила Светлина,
чрез теб се отразявам в същността
и за това - в сърцето ми те има...
© Йоанна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Сияна - с хубавото си име
И преди ти го казвах
И с поздравче Галичка Радвам се, че е възприето по най-красивия начин, така както е създадено Усмивчица -
Много е хубаво!)
-
Ах,само колко вълшебно е сърцето..Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не всеки може до там да я одухотвори, че да я превърне в смисъл и размишление и да украси тъй размишлението, че то да изглежда магьосническо, а магьосническото да презими и то да се превърне в човешко желание носено в сърцето си. Не всеки може да носи в сърцето си, защото е все едно да носиш кръст, но за разлика от кръста тази тежест не е задължителна и много гледат да се отърват от нея, не всеки може да лети с тази тежест, но ти умееш с поезията си.
И заслужаваш да носиш най-красивото в сърцето си
и го носиш защото го заслужаваш.