Sep 17, 2005, 1:58 AM

И за това в сърцето 

  Poetry
1185 0 4
Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.
Над непригладените тихи измерения,
в забрава, непосилна като зов
разрязвам камъка на две - с любов
в недрата топли на земните селения.
Там дето началата се множат,
бродирам по реверите на времето
с пробудените сетива, над битието
и ето, очите ми над идното кръжат ... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Random works
: ??:??