17 sept 2005, 1:58

И за това в сърцето

  Poesía
1.4K 0 4

Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.

Над непригладените тихи измерения,
в забрава, непосилна като зов
разрязвам камъка на две - с любов
в недрата топли на земните селения.

Там дето началата се множат,
бродирам по реверите на времето
с пробудените сетива, над битието
и ето, очите ми над идното кръжат ...

В разтворените длани странността
на всичките ни образи е мнима.
От менците отпила Светлина,
чрез теб се отразявам в същността

и за това - в сърцето ми те има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не всеки може да види луната в менците си,
    не всеки може до там да я одухотвори, че да я превърне в смисъл и размишление и да украси тъй размишлението, че то да изглежда магьосническо, а магьосническото да презими и то да се превърне в човешко желание носено в сърцето си. Не всеки може да носи в сърцето си, защото е все едно да носиш кръст, но за разлика от кръста тази тежест не е задължителна и много гледат да се отърват от нея, не всеки може да лети с тази тежест, но ти умееш с поезията си.
    И заслужаваш да носиш най-красивото в сърцето си
    и го носиш защото го заслужаваш.
  • Благодаря Сияна - с хубавото си име И преди ти го казвах
    И с поздравче Галичка Радвам се, че е възприето по най-красивия начин, така както е създадено Усмивчица
  • Много е хубаво! )
  • Ах,само колко вълшебно е сърцето..Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...