17 sept 2005, 1:58

И за това в сърцето

  Poesía
1.4K 0 4

Клокочи в менците на времето
луната ослепяла и гори.
Разплисква кехлибарените струи -
сребристи капчици в небето.

Над непригладените тихи измерения,
в забрава, непосилна като зов
разрязвам камъка на две - с любов
в недрата топли на земните селения.

Там дето началата се множат,
бродирам по реверите на времето
с пробудените сетива, над битието
и ето, очите ми над идното кръжат ...

В разтворените длани странността
на всичките ни образи е мнима.
От менците отпила Светлина,
чрез теб се отразявам в същността

и за това - в сърцето ми те има...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не всеки може да види луната в менците си,
    не всеки може до там да я одухотвори, че да я превърне в смисъл и размишление и да украси тъй размишлението, че то да изглежда магьосническо, а магьосническото да презими и то да се превърне в човешко желание носено в сърцето си. Не всеки може да носи в сърцето си, защото е все едно да носиш кръст, но за разлика от кръста тази тежест не е задължителна и много гледат да се отърват от нея, не всеки може да лети с тази тежест, но ти умееш с поезията си.
    И заслужаваш да носиш най-красивото в сърцето си
    и го носиш защото го заслужаваш.
  • Благодаря Сияна - с хубавото си име И преди ти го казвах
    И с поздравче Галичка Радвам се, че е възприето по най-красивия начин, така както е създадено Усмивчица
  • Много е хубаво! )
  • Ах,само колко вълшебно е сърцето..Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...