Когато търся края на началото
зад димната завеса на надеждата,
осъмва в шепите ми вярата
отново преродена в бурята.
По-тиха съм, и по-добра от всякога,
разнищена от шепота на тишината,
а светлината ме заплита в звънкостта
на песента отекваща в душата.
Тогава чувам стъпките на любовта
с които дишам, страдам и живея.
И зазорява в мене есента,
красива с песента на слънчопея...