И звярът иска утеха
Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка
и от толкова скокове хванах му цаката.
Боцкаше в костта ми стъклената му плетка,
но копирах човешки облик и станах му факлата...
Нарисувах си душа с черен молив за очи
и се чудя дали с гума да изтрия звяра.
Но в ума светкавица взе да бучи:
„Непобедим е! Не го лови даже черна отвара”.
От глава до пети облякох се в мрежа -
под ръка да ми бъде оръжието.
Ще закача с поглед страха ти в стремежа
да покажа колко вряло може да е безкръвието.
С маслени очи ще разпаля по тебе страст,
ще мечтаеш от кожата ти да си направя дреха,
но няма да мръдна даже и пръст,
ако не разкриеш как да откъсна жива утеха!
© Стеляна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Като пламенна поетична натура, ти,Стели, ни потапяш в своя противоречив и изпълнен с красиви видения свят, където утехата е не винаги на една ръка разстояние. Поздравление, мило момиче. Ив
-
Благодаря ви, Радко и Борко!
-
Много оригинално и ефектно! Поздравления!
-
Ми по-добре си я отглеждай! Откъснеш ли я... утеха- утеха, ама и тя душа носи! Поздрав и УТЕХА, Стел!
-
Ей, за малко... Разкриха ме, Арихо! Трябва да сменям пак името!
-
Благодаря, Плами и Искра!
-
Поздрав и от мен, Стел!
-
Стели,харесва ми стиха ти,и аз така искам да си късам жива утеха!
-
Селвер, Любо, радвам се на гостуването ви!
-
Ти не си от тази планета...Поздрав!!!
-
Благодаря ти, Неповторима, за танца! На тебе също, Пете!
-
Изключително раздвижен, пълен с оригинални метафори стих! Поздравявам те,Стели!
-
Мноооого благодаря!
-
"Нарисувах си душа с черен молив за очи
и се чудя дали с гума да изтрия звяра." Поздрави за творбата! -
Едновременно вълнуваща и трагична идилия!!!
Изящен и елегантен стих, с хаплива ирония!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Подарък за Пламен Балкански! От сърце!