Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка
и от толкова скокове хванах му цаката.
Боцкаше в костта ми стъклената му плетка,
но копирах човешки облик и станах му факлата...
Нарисувах си душа с черен молив за очи
и се чудя дали с гума да изтрия звяра.
Но в ума светкавица взе да бучи:
„Непобедим е! Не го лови даже черна отвара”. ...