И звярът иска утеха
Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка
и от толкова скокове хванах му цаката.
Боцкаше в костта ми стъклената му плетка,
но копирах човешки облик и станах му факлата...
Нарисувах си душа с черен молив за очи
и се чудя дали с гума да изтрия звяра.
Но в ума светкавица взе да бучи:
„Непобедим е! Не го лови даже черна отвара”.
От глава до пети облякох се в мрежа -
под ръка да ми бъде оръжието.
Ще закача с поглед страха ти в стремежа
да покажа колко вряло може да е безкръвието.
С маслени очи ще разпаля по тебе страст,
ще мечтаеш от кожата ти да си направя дреха,
но няма да мръдна даже и пръст,
ако не разкриеш как да откъсна жива утеха!
© Стеляна All rights reserved.
